Фитнес ИнструкторФИТНЕС И ХРАНИТЕЛНИ ПРОГРАМИ ОНЛАЙН

Аминокиселини

Аминокиселини – основна хранителна добавка при активно спортуващи и хора със здравословни проблеми. Как и кога да приемаме аминокиселините. Видове аминокиселини. Всичко за аминикиселините.

Аминокиселините са градивните елементи на белтъчините. Те са крайният продукт на белтъчното разпадане, наречено хидролиза.

В аминокиселините се съдържа 16% азот, което ги отличава от другите две основни групи хранителни вещества – захари и мастни киселини.

Защо са толкова важни аминокиселините? За да си отговорим на този въпрос , трябва да разберем какво е значението на белтъчините за живата природа.

Белтъчините изграждат структурата на всички живи същества. Във всичките си форми те участват в жизненоважните химически процеси, поддържащи живота. След водата белтъчините са тези от , които е изградена най-голямата част от телесното тегло.

 В човешкото тяло от белтъчини са изградени мускулите, сухожилията , ставните връзки, органите, жлезите , ноктите , косата , жизненоважните телесни течности. Ензимите и хормоните , които катализират и регулират процесите в тялото са белтъчини. Те подпомагат регулирането на водния баланс , спомагат за обмяната на хранителните вещества между течностите в междуклетъчните пространства , кръвта и лимфата.

От белтъчини са образувани структурните основи на хромозомите, чрез които генетичната информация се предава от родителите на поколението им.

Белтъчините представляват вериги от аминокиселини . Всеки отделен вид белтък се изгражда от специфична група аминокиселини, подредени по специфичен начин.

Всеки белтък в тялото отговаря на определена нужда – белтъчините не са взаимнозаменяеми.

Белтъчините ,които изграждат човешкото тяло , не се получават пряко от храната.

Белтъчините от храната първо се разграждат до съставните си аминокиселини, след това организма ги използва за изграждане на специфично нужните му белтъчини. Така ,че аминокиселините , а не белтъчините са необходимите за организма хранителни вещества.

Аминокиселините имат и други важни функции. Някои от тях действат като невротрансмитери (пренасят информация между клетките); необходими са за получаване и изпращане на съобщения от мозъка (могат да преминават през кръвно-мозъчната бариера)

От аминокиселините зависи правилното действие на витамините и минералите. Например ниското ниво на аминокиселината тирозин  води до развитие на недостиг на желязо.

Недостигът на метионин и таурин са свързани с развитието на алергични и автоимунни заболявания. Някои аминокиселини се използват за директно снабдяване на мускулната тъкан с енергия. Високи дози от аминокиселини с разклонени вериги се използват в болниците за лечение на страдащи от травми и инфекции.

Известни са около 28 вида аминокиселини , които се комбинират по различен начин за създаването на стотици различни видове белтъчини.

В черния дроб на човека се произвеждат около 80% от необходимите аминокиселини. Останалите 20% се получават,чрез храната. Те се наричат есенциални(незамениеми) аминокиселини. Еесенциалните аминокиселини ,които се получават от храната са  хистидин, изолевицин , левицин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан и валин.

Неесенциалните (заменими)аминокиселини ,които могат да се произвеждат в организма от други аминокиселини, получени от хранителни източници са аланин, аргинин, аспаргинова киселина, цитрулин, цистеин, цистин, гама-аминомаслена киселина, глутаминова киселина, глутамин, глицин, орнитин, пролин, серин, таурин, и тирозин.

 При определени условия неесенциалните аминокиселини могат да се превърнат в есенциални.

Ако липсва дори само една аминокиселина , тялото неможе да продължи синтеза на точно определен вид белтък. Това може да доведе до отрицателен азотен баланс – нездравословно състояние , при което организмът отделя повече азот от колкото усвоява.

Много фактори допринасят за недостига на есенциални аминокиселини в организма, дори ако диетата ви е добре балансирана и се храните с достатъчно количество белтъчини. Намалената абсорбация, инфекциите, травмите, стресът, използването на лекарства, напредването на възрастта, неравновсието между други хранителни вещества променят наличието на есенциални аминокиселини в тялото. Недостатъчният прием на минерали, витамин C и B6 може да наруши абсорбацията на аминокиселини.

Ако диетата ви не е подходящо балансирана, се нарушава снабдяването на организма с необходимите количества есенциални аминокиселинии рано или късно се стига до възникване на различни видове заболявания. Това обаче не означава ,че отговорът е в приемането на храна , съдържаща голямо количество белтъчини. Фактически това не е здравословно. Прекомерното количество белтъчини води до натоварване на бъбреците и черния дроб, в които се осъществява преработването на отпадните продукти от белтъчния метаболизъм. Почти половината от аминокиселините, получени от приетите с храната белтъчини, се превръщат в глюкоза в черния дроб и се използват за енергия за клетките. Този процес води до образуването на отпадъчен продукт – амоняк. Амонякът е токсичен за организма, така че тялото се предпазва от него, чрез превръшането му в черния дроб в по малко токсичния продукт –урея, който след това се изхвърля посредством кръвообращението и бъбреците.

Kогато приемът на белтъчини не е завишен и черният дроб работи нормално, амноякът се неутрализира толкова бързо, колкото се образува , така че не предизвиква увреждания.

Възможно е да се взимат добавки, съдържащи както есенциални , така и неесенциални аминокиселини. При някои заболявания  приемът на добавки от специфични аминокиселини се оказва силно благоприятен.

Активно спортуващите хора е задължително да поемат малки дози комплекси аминокиселини, дори и да нямат никакви здравословни проблеми. Това се налага поради по високата физическа активност, необходимостта от бързо усвоим пластичен материал за оформяне на скелетната мускулатура , както и поради невъзможността в съвременния начин на живот да си набавим необходимите качествени храни , поради високата индустриализация  и използването на множество химически препарати в производството на храната.

Аминокиселините се продават под формата на капсули, таблетки, течности и прахчета. Повечето добавки съдържащи аминокиселини се получават от животински белтъчини , белтъчини от мая или зеленчукови белтъци. Свободни кристални форми аминокиселини обикновено  се екстрахират от различни зърнени продукти –основно трици от кафяв ориз. „Свободна форма” означава аминокиселна в своя най-чист вид. Свободните форми не се нуждаят от храносмилане и направо се абсорбират в кръвообращението.

Всяка аминокиселина има специфични функции в организма. Когато взимате индивидуални аминокиселини, взимайте ги на празен стомах, добре е това да става сутрин или между храненията, задно с малки количества витамин B6 и витамин C за повишаване на абсорбацията. Когато се взема аминокиселинен комплекс, в който се включват всички есенсциални аминокиселини , добре е те да се вземат час и половина преди или след храненето.

Индивидуалните аминокиселини не трябва да се вземат продължително време. Те трябва да се редуват с комплекси аминокиселини, както и с почивки от около 2 месеца. Ключът е в умереността.

Видове аминикиселини

Аланин – подобрява метаболизма на глюкозата(прост въглехидрат ,който се използва в организма за производство на енергия ); предпазва от натрупването на токсични вещества,освобождавани в мускулните клетки, когато мускулните белтъчини се разграждат ,за да посрещнат спешни енергийни нужди , например при аеробни упражнения.

Аргинин – забавя растежа на туморите и рака чрез засилване на функциите на имунната система ; повишава размера и активността на тимусната жлеза , в която се произвеждат Т-лимфоцити , важни елементи на имунната защита; аргининът подобрява състоянието на болни от СПИН  и от други заболявания при които е подтисната имунната система; подобрява състоянието при болни от чернодробна цироза и мастна дистрофия (помага за детоксикацията, чрез неутрализиране на амоняка) ; полезен е при стерилитет при мъжете; важен е за метаболизма на мускулите; спомага за регулирането на теглото , като улеснява повишаването на мускулната маса и намаляването на подкожната мастна тъкан; подпомага панкреаса при производството на инсулин;съставна част е на хипофизния хормон вазопресин  и спомага за производството на разстежните хормони; аргинина е съставана част и на колагена и действа благотворно при артрити и заболявания на съединителната тъкан (ръбцовата съединителна тъкан , която се образува при заздравяване, се състои от колаген, богат на аргинин). Аргининът се произвежда в организма. Храни богати на аргинин са: шоколад, кокосови орехи,млечни продукти,овес, месо,фъстъцъ,орехи, бяло брашно,пшеница и пшеничен зародиш.

Продължителното прилагане на аргинин, особенно в големи дози не се препоръчва. При едно от изследванията е установено ,че след няколко седмично използване на големи дози аргинин  се получава удебеляване и загрубяване на кожата.

Аспаргин – необходим за подържане на равновесието в централната нервна система; предпазва от прекомерна нервност и прекомерна летаргия; подпомага процеса на превръщане на една аминокиселина в друга  в черния дроб.Аспарганът се съдържа главно в месните храни.

Аспаргинова киселина – играе жизнено важна роля в метаболизма , повишава енергията на тялото; липсата на тази киселина води до хронична уморяемост, понижаване на енергията на клетките; добра е за спортисти и спомага за предпазване на черния дроб , чрез подпомагане отстраняването на излишния амоняк;комбинирана с други аминокиселини, образува молекули,които абсорбират токсините и ги премахват от кръвообращението; повишава производството на хемоглобини и антитела(белтъци на имунната система). Изкуствения подсладител аспартам се произвежда от аспаргинова киселина и фенилаланин – друга аминокиселина.

Валин – есенциална аминокиселина със стимулиращо действие върху организма;необходим е за метаболизма на мускулите,възстановяването на тъканите и подържането на нормалния азотен баланс  – намира се във висока концентрация в мускулната тъкан; той е една от аминокиселините с разклонени вериги, което означава ,че се използва като източник на енергия от мускулната тъкан. Прекомерното високо ниво на Валин в организма може да доведе до симптоми ,като тръпки по кожата или халщцинации.Хранителните източници на валин са месото, млечните продукти, гъбите, фъстъците. Трябва да се приема винаги в баланс с другите аминокиселини с разклонени вериги. L-изолевицин и L –левицин.

Гама-аминомаслена киселина – действа като невротрансмитер в централната нервна система;необходима е за метаболизма на мозъка; използва се за лечение на епилепсия и хипертония; добра е при подтиснато либидо, тъй като има способността на релаксант.

Глицин – забавя мускулната дегенерация чрез снабдяване на допълнителен креатин; подобрява натрупването на гликоген. Наличието на голямо количество от тази аминокиселина води  до уморяемост, но при наличие на нормално количество се произвежда повече енергия.

Глутамин – това е най-изобилната по количество свободна аминокиселина  в организма, която се съдържа главно в мускулите на тялото; лесно преминава кръвно-мозъчната бариера и за това е известна ,като „ гориво за мозъка” ; стимулира умствената активност  и подържа здрава храносмилателната система; подпомага изграждането и поддържането на мускула, за това е особено полезен при хора спазващи диети и фитнес-културисти; спомага за профилактика на един от видовете мускулна дистрофия, която съпътства продължителното залежаване  или заболявания ,като РАК и СПИН; при стрес или нараняване от мускулите се отделя глутамин , в резултат на това се стига до загуба на скелетна мускулатура , ако в организма има достатъчно глутамин тези състояния могат да бъдат предотвратени. L –глутамин е полезен при лечение на автоимунни заболявания,артрити,фиброза,повишава умствените възможности и се използва още при епилепсия, шизофрения, сенилност и импотентност. Много растителни и животински вещества съдържат глутамин, но той лесно се разгражда при готвене.Спанакът и магданозът консумирани в сурово състояние са добри източници на глутамин.Добавките с глутамин трябва да се съхраняват абсолютно сухи, тъй-като в противен случай прахът се разпада на амоняк и пироглутаминова киселина. Не трябва да се приемат допълнителни количества глутамин при цироза на черния дроб, заболявания на бъбреците и други заболявания ,които водят до натрупване на амоняк в кръвта. Трябва да се знае , че глутаминът, глутаминовата киселина,глутатионът,глутенът и мононатриевият глутаминат са различни вещества.

Глутаминова киселина – стимулиращ нервотрансмитер; много важна за метаболизма на захарите и мазнините ; подпомага транспортирането на калия през кръвно-мозъчната бариера;използва се от мозъка като гориво; дезинтоксикира  амоняка,чрез отнемане на азотни атоми , като така се създава глутамин – превръщането на глутаминова киселина в глутамин е единствения начин по който амонякът в мозъка може да бъде дезинтоксикиран; използва се при лечение на епилепсия, мускулна дистрофия,умствено изоставане и язви.

Глутатион –силен антиоксидант ,който се произвежда в черния дроб;необходим е за метаболизма на въглехидратите и упражнява противосъстаряващо действие, подпомагайки разграждането на окислените мазнини, които съдействат за развитието на атеросклероза; смекчава уврежданията от тютюнопушенето. С възрастта нивото на глутатиона намалява , въпреки че не се знае дали това се дължи на по бързото му изразходване  или по малкото му произвеждане, това на свой ред води до ускоряване на процесите на стареене.Добавъчният глутатион е скъп и ефикасността на формулите за орално приложение е несигурна. За повишаване нивото на глутатиона  е по – добре организма да се снабди със суровини, от които да изгради това съединение: цистеин,глутаминова киселина и глицин.

Изолевицин – една от есенциалните аминокиселини , необходима за образуването на хемоглобина и за стабилизиране и регулиране на кръвната захар  и енергийното ниво;метаболизира се в мускулната тъкан и е една от трите аминокиселини с разклонени вериги – те са полезни за спортисти , тъй като увеличават енергията на тялото, повишават издръжливостта и подпомагат заздравяването и възстановяването на мускулната тъкан. Източници на изолевицин са: пилешко месо, бадеми, яйца, риба, нахут, черен дроб, ръж, леща.Добавъчният изолевицин винаги трябва да се взима правилно балансиран спрямо другите аминокиселини с разклонени вериги левицин и валин – по около 2 милиграма левицин и валин на един милиграм изолевицин.

Каранитин – не е аминокиселина , но има химическа структура близка до тази на амонокиселините , за разлика от тях той не се използва за синтез на белтъчини или на невротрансмитери; главната му функция в организма е да спомага за транспорта на мастните киселини с дълги вериги,които се изгарят вътре в клетката за получаване на енергия – той е огромен източник за енергия на мускулите; чрез карнитина се повишава използването на мазнините ,като източник на енергия;повишава ефикасността на антиоксидантите витамин C и витамин Е. Карнитинът се набавя от храната , главно от месото. Организмът също може да го произвежда при наличие на достатъчно количество желязо, витамин B1 (тиамин), витамин B6 (пиридоксин) и аминокиселините лизин и метионин.Симптоми при недостиг на карнитин са болка в областта на сърцето , мускулна слабост и затлъстяване. Поради по –голямата си мускулна маса мъжете се нуждаят от по големи количества карнитин  ,от колкото жените.Добавките от карнитин съществуват под няколко форми – D-карнитин, L-карнитин, DL –карнитин,ацетил-L –карнетин. DL-карнитинът не се препоръчва, защото може да има токсично действие.

Левицин – есенциална аминокиселина, една от трите с разклонени вериги(другите две са изолевицин и валин); те действат заедно , като играят ролята на гориво за мускулите; подпомагат заздравяването на костите и кожата; левицинът нормализира повишеното ниво на кръвната захар и спомага за повишаване на производството на разстежен хормон. Естествени източници на левицин са: боб, ядки, месо,кафяв ориз.Прекомерно високият прием на левицин може да доведе до подагра и повишаване количеството на амоняка в организма.

Лизин – есенциална аминокиселина(не се образува в тялото), участваща в изграждането на всички видове белтъчини;подържа баланса на азота в организма и подпомага абсорбацията на калция;много важно свойство е способността да противодейства на херпес-вирусите(приема се L-лизин заедно с витамин С и биофлавоноиди); недостиг на лизин може да доведе до: косопад, загуба на енергия, безапетитие,заболявания на половата система, забавяне на разстежа,загуба на тегло; хранителните източници на лизин са сиренето,яйцата, червеното месо, рибата, соевите продукти и маята.

Метионин–есенциална аминокиселина , съдействаща за разграждането на мазнините;подпомага храносмилателната система и дезинтоксикацията от увреждащи елементи като олово и други тежки метали;действа благоприятно при хора с остеопороза или с алергии към химически вещества; метионинът е мощен антиоксидант;

Цитрулин – произвежда се от организма от една дуга аминокиселина,орнитин; цитрулина повишава енергията, стимулира имунната система , използва се за лечение на умората; съдържа се главно в черния дроб.

Цистеин и цистин – всяка молекула цистин се състои от две молекули цистеин свързани по между си; и двете са серосъдържащи аминокиселини, които участват в образуването на кожата и са важни за дезинтоксикацията; цистеинът подпомага производството на колаген  и подсилва нормалната еластичност и структора на кожата; подпомага дезинтоксикацията на вредни за организма токсини и предпазва тялото от радиационни увреждания, той е един от най-добрите разрушители на свободни радикали и работи по добре ,когато се взима заедно със селен и витамин Е; добавянето на L-цистеин се препоръчва при лечението на ревматоиден артрит, втвърдяване на артериите и рак; стимулира изгарянето на мазнините и изграждането на мускулите; подпомага оздравяването на организма при респираторни заболявания и играе важна роля за активиране на кръвните клетки, борещи се срещу заболяванията.Хората които боледуват от диабет трябва да бъдат внимателни с взимането на добавъчен цистеин, тъй като той има способността да инактивира инсулина.

Хомоцистеин – аминокиселина която се образува в организма в хода на метаболизма на метионина; има токсично действие върху клетките с които са покрити артериите, засилва кръвосъсирването и липопротеините с ниска плътност (лошия холестирол), като по този начин повишава вероятността те да се отложат под формата на плака по стените на кръвоносните съдове;обикновенно бързо се разгражда до аминокиселината цистеин и други важни съединения, включително аденозин трифосфат (важен источник на клетъчна енергия)

Хтидиисн – есенциална (незаменима) аминокиселина,която има значение за разстежа и възстановяването на клетките и тъканите; предпазва организма от радиационно увреждане; подпомага предпазването от СПИН; повишаването на нивото му в организма води до психични заболявания, страхова невроза и др;производно на хистадина е веществото хистамин, което е важно за имунната система и подпомага половата възбуда, спомага за подобряване на половото функциониране и удоволствието(за превръщането на хистадина в хистамин  се препоръчва заедно с хистадина да се приема и витамин B3(ниацин) и витамин B6 (пиродоксин).Природни източници на хистадина са оризът пшеницата и ръжта.

Фенилаланин – есенциална аминокиселина, която прониква през кръвно-мозъчната бариера, влияе пряко върху химическите процеси в мозъка;попаднал в организма той може да се превърне в друга аминокиселина – тирозин;поради връзката му с централната www.VIP-Massage.com нервна система, фенилаланинът може да повиши настроенитео, да намали болката, да подпомогне паметта и усвояването на знания и да подтисне апетита; използва се при лечението на мигрена, затлъстяване, депресия, болест на Паркинсон и шизофрения; добавъчен фенилаланин не трябва да се приема от бременни жени,страдащи от диабет, високо кръвно налягане.

Триптофан – есенциална аминокиселина; използва се от мозъка за производството на серотонин, необходим невротрансмитер, чрез който нервните импулси се пренасят от една клетка към друга и е отговорен за нормалния сън;съдейства за контрола на телесното тегло,чрез намаляване на апетита, повишава отделянето на разстежния хормон; необходимо е достатъчно количество витамин B6 за образуване на триптофан,който на свой ред образува серотонин; хранителни източници на триптофан са : кафяв ориз, извара, месо,фъстъци.

Тирозин – стимулира метаболизма и функционирането на нервната система;има леко антиоксидантно действие,потиска апетита и спомага за намаляването на мазнините в организма; стимулира производството на меланин (пигмент отговарящ за цвета на кожата и косата) и функциита на надбъбречната , щитовидната и хипофизната жлеза; симптомите при липса на тирозин са ниско кръвно налягане, ниска телесна температура( също студени ръце и крака); природни източници на тирозин са бадемите, авокадото,бананите,, млечните продукти,семаната от тиква и от сусам.