От години на изследователите им е известно, че богатата на плодове, зеленчуци, зърнени храни и бобови растения диета намалява риска от заболявания като рак, сърдечни болести, диабет и високо кръвно налягане, за разлика от действието на богатата на месо диета. Напоследък обаче излязоха много статии в престижни издания за това, че профилактичните ефекти на тези храни частично се дължат на антиоксидантите – специфични витамини, минерални вещества и ензими, които подпомагат превантивността на рака и други заболявания като предпазват клетките от разрушителното за тях окисление. Изследователите са установили и друга група подпомагащи здравето хранителни вещества, която се съдържа в плодовете, зеленчуците, зърнените храни и бобовите растения. Наречени химически вещества от растителен произход ( фитохимикали ), те представляват силно оръжие във войната против рака и другите заболявания. Фитохимикалите са растителни биологично активни субстанции, които придават цвета, мириса и естествената устойчивост на растенията към заболявания. За да разберем как фитохимикалите защитават организма от рака е необходимо да знаем, че образуването на рака е многостепенен процес. Изглежда, че фитохимикалите се борят срещу него, като блокират една или повече от тези стъпки, водещи до развитието на тумори. Например, ракът може да започне, когато канцерогенна молекула, дошла или чрез храната, която поглъщаме или от въздуха, който дишаме, атакува клетката. Но ако сулфорафанът, който е фитохимикал, намиращ се в броколите, също навлезе в клетката, той активира група ензими, които пропъждат канцерогена вън от клетката, преди да е било предизвикано някакво увреждане. Известно е , че други фитохимикали предпазват от рак по други начини. Флавоноидите, които […]
Аминокиселини – основна хранителна добавка при активно спортуващи и хора със здравословни проблеми. Как и кога да приемаме аминокиселините. Видове аминокиселини. Всичко за аминикиселините. Аминокиселините са градивните елементи на белтъчините. Те са крайният продукт на белтъчното разпадане, наречено хидролиза. В аминокиселините се съдържа 16% азот, което ги отличава от другите две основни групи хранителни вещества – захари и мастни киселини. Защо са толкова важни аминокиселините? За да си отговорим на този въпрос , трябва да разберем какво е значението на белтъчините за живата природа. Белтъчините изграждат структурата на всички живи същества. Във всичките си форми те участват в жизненоважните химически процеси, поддържащи живота. След водата белтъчините са тези от , които е изградена най-голямата част от телесното тегло. В човешкото тяло от белтъчини са изградени мускулите, сухожилията , ставните връзки, органите, жлезите , ноктите , косата , жизненоважните телесни течности. Ензимите и хормоните , които катализират и регулират процесите в тялото са белтъчини. Те подпомагат регулирането на водния баланс , спомагат за обмяната на хранителните вещества между течностите в междуклетъчните пространства , кръвта и лимфата. От белтъчини са образувани структурните основи на хромозомите, чрез които генетичната информация се предава от родителите на поколението им. Белтъчините представляват вериги от аминокиселини . Всеки отделен вид белтък се изгражда от специфична група аминокиселини, подредени по специфичен начин. Всеки белтък в тялото отговаря на определена нужда – белтъчините не са взаимнозаменяеми. Белтъчините ,които изграждат човешкото тяло , не се получават пряко от […]
Белтъчини, мазнини и въглехидрати – как да ги комбинираме В една предходна статия писах надълго и на широко относно комбинирането на храните и всички рискове, които произтичат, ако не се обърне достатъчно внимание на това. В тази статия ще обърна внимание на комбинацията на трите основни вещества – белтъчини,мазнини и въглехидрати и правилното им комбиниране в диетата на всеки спортуващ. За да се извлече полза от комбинирането на храните – и за да се избегнат възможни вредни комбинации, – трябва да се познава доминиращото хранително вещество за всяка храна, която ще бъде приета. Във всяка храна се срещат три основни хранителни вещества и още няколко производни на тях на които сега няма да обърна нужното внимание( захари, киселини и скорбяла) Но в повечето случаи само едно от тях е доминиращо. Когато едновременно доминират две или три от тях, храната се смила трудно дори ако е приета самостоятелно (какъвто е случаят с бобовите храни). Комбинирането на такава храна с други обикновено я прави още по-трудна за преработване. Белтъчини Белтъчините са полимер, който може да съдържа до двадесет аминокиселини. За разлика от въглехидратите или мазнините, белтъчините имат много голям брой съставни елементи. Броят на различните видове белтъчини, които могат да бъдат изградени от тези аминокиселини , е много голям. Нашият организъм не може да произвежда сам осем аминокиселини, наречени „незаменими” и затова те трябва да бъдат внасяни с приетата храна. Ползата от консумирането на храни богати на белтъчини се състои в това, че те съдържат тези осем незаменими аминокиселини, които от […]
Като човек живеещ самостоятелно още от ранна възраст,аз се храня много често на вън и ми се налага да съобразявам хранителния си режим с менюто на ресторантите. Това е все по-разпространена практика при много хора особено в големите градове, заради забързания начин на живот, липсата на време и разбира се голямото предлагане на места за хранене, като ресторанти, пицарии, бирарии и др. Тази тенденция не може да се определи еднозначно, като негативна, защото храненето на вън има много предимства. Не се губи време за пазаруване, приготвяне на храната, миене на съдове, в същото време има възможност да се направи избор от богато меню съобразно вашия хранителен режим, както и да се храните в приятна компания. Можете лесно да изчислите количествата и вида протеини, въглехидрати ,мазнини и тяхното съотношение във всяко ястие, защото рецептурниците са еднакви и се знае всяко ястие какво точно съдържа. Спестявате разходи за приготвяне на храната, време в транспорт за отиване и връщане до магазина, както и риска да не ви се „получи“ ястието и накрая да останете гладен.Разбира се не всичко е цветя и рози, защото действителността по някога е различна. В България нещата са много изкривени и е трудно да се намери ресторант, където човек може да се храни постоянно и да разчита на качествена добре приготвен храна. Като човек, който основно се храни на вън, аз не веднъж съм се сблъсквал с този проблем. И тук не говоря за скъпите ресторанти, където бихте завели някое красиво момиче, за да я впечатлите на […]
Аеробни или анаеробни упражнения, каква е разликата и за какво ги използваме. Упражненията поначало се делят на два вида: аеробни и анаеробни. Става дума за различните начини, по които тялото произвежда енергия – със или без кислород. Когато сме в покой, разполагаме с изобилие от кислород, който използваме за разграждането на въглехидратите и превръщането им в енергия. Но когато тичаме, да речем, участващите мускулни клетки се нуждаят от допълнителна енергия, което ни принуждава да дишаме по-често и по-дълбоко, за да поемем допълнителния кислород.Организма ни разполага с достатъчно време да си набави нужния кислород с учестеното дишане, защото усилието не е толкова концентрирано, ин интензивно и е с по-голяма продължителност. Бягането и другите видове упражнения, които ни карат да се задъхаме са аеробни. При анаеробните упражнения като вдигането на дъмбели например клетките ни се нуждаят от огромно количество енергия за много кратко време. Тук организма няма време да приеме нужния кислород, защото усилието се извършва само за броени секунди.Клетките на бицепсите ни не са в състояние да съберат достатъчно кислород, за да произведат сами тази енергия, поради което им се налага да превръщат въглехидратите в енергия без кислород – сам по себе си по-неефективен метод, който оставя в мускулите вещество наречено млечна киселина. А от нея боли, и то – много. Т.е. тялото ни вече работи в съвсем различен енергиен режим, наречен анаеробен. Така че, ако се съмнявате какво точно упражнение извършвате, спомнете си често цитираното правило: „Ако сте се задъхали, вероятно е аеробно. Ако ви парят мускулите, значи е анаеробно”. […]